Двата изминали почивни дни бяха за мен. В смисъл, че бях с приятелите, а не със семейството. Аз, и още две момчета, с които преди десетина години бяхме в един клас. Може да се каже, че подържаме добри взаймоотношения и постоянно се събираме. Сега бе ред за откриване на морския сезон. И най-вероятно на всеки е ясно, че трима добри приятели, които ще откриват летния сезон, без половинките си, е повече от интересна карткинка.
В събота, около 11 ч., пристигнахме в морското селище и се настанихме в стаята в избрания от нас хотел в Ахелой. Първоначално мислехме да нощуваме в палатка на плажа, но в последствие се отказахме от идеята. В стаята не се задържахме дълго – и този и следващия ден. Общо взето дойдохме тук не толкова заради плажа, морето и слънчевия загар, а за купона. Или по-скоро за нечовешкото пиршество, което трябваше да си спретнем. И така в нашата първа и единствена нощ в Ахелой отидохме в едно заведение до плажа. Не беше от тузарските барове, а най-обикновенна кръчма с дървени масички, покрита с камуфлажна мрежа. Зад бара стоеше мъж на около 50 години, а сервитьорката явно бе неговата съпруга. Мъжът имаше рунтави мустаци и задължителните моряшка тениска и капитанска шапка на главата. (още…)



